Имало едно време една баба и един дядо. Имали си те внучка Маша. Събрали се приятелките й да отидат в гората – за гъби и ягоди.
- Наистина обмислям да се разделим с Митко и ти ми помогна в това отношение. Той не е много партниращ, а ти ме третираш толкова добре и много ми харесва.
“Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.”
Агата хвана бузите й с ръката, в която държеше броеницата и стисна здраво. Саня
не защото водата нямаше да остави гърлата им жадни, а защото водата пречистваше
Това е един от най-известните кратки разкази на Елин Пелин. Историята се развива около разговора между селски доктор и млад циганин, които имат по една мечта – единият иска по света да няма болести и бедни хора, а другият иска да спечели любовта на млада девойка.
Такъв, който да не се страхува от никого. Срещнало кучето в гората заек и му казало: – Хайде, зайче, с тебе да станем приятели, заедно да живеем! – Хайде! – […]
- Аз пък имам лек фетиш към ездачките, намирам ги за много секси – стегнати тела, дрехи очертаващи всяка извивка, стриктни и доминантни, но също чувствени, грижовни и мили.
Това е сред най-преподаваните в училище кратки разкази на Елин Пелин. В него се разказва за група косачи, които са дошли в Тракийските поля, за да работят. Една нощ те си почиват край огъня, а Благолажа им разказва истории, на които Лазо, най-младият, не вярва.
Едва ли се върза, че е случайност, но не реагира, така че просто ѝ взех горнището, свалих и моята блуза и панталоните и ги постлах, доколкото беше възможно, извадих презерватива, сложих си го, тя се събу през това време и започнахме чувствен секс – беше невероятно усещане!
черните си очи на два обърнати полумесеца, втурна се към нея, а тя побягна към отвора
Има го и моментът, че доста такива(и мъже и коне), които не хващат окото на пръв поглед, могат да ти донесат по-голямо удоволствие и от най-расовите. На Ели конете не са като извадени от Разкази за Саня конкурс, но са силни, бързи и с характер.
продължаваха да се стичат хора в търсене на оздравяване и от Влашко, и чак от Сърбия.
В този разказ от Елин Пелин се говори за едно село, в което е придошла суша. Приятелите Лазар Дъбака и дядо Корчан измислят нестандартно решение – да построят вятърна мелница. След време, работейки на строежа, виждат, че се задават облаци и цялото село се събира, да празнува.